КАК БАЛАНСЪТ МЕЖДУ РАБОТАТА И ЛИЧНИЯ ЖИВОТ СЕ ВПИСВА В ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ

Поредица: Щастието и Баланс работа/ личен живот

Време за четене: 7 минути

И работата, и почивката допринасят за благосъстоянието, но съществува и още един важен източник на щастие.

Намирането на правилния баланс между работата и личният живот въобще не е нова тема за обществото ни. Но напрежението между двете се затегна и стана още по-осезаемо по време на пандемията, с работещи, които все повече започнаха да се замислят и да си задават въпроси за същността на работата им, нейното значение и смисъл и по какъв начин всичко това влияе върху качеството на живота им.

Проучвания показват, че през 2021 год., рекорден брой хора напускат или планират да напуснат настоящата си работа. Но ако всички преосмисляме ролята на работата в живота ни, към какво би трябвало да се стремим?

Лесно е да се повярва, че само ако не трябваше да работим или ако трябваше да работим по-малко часове, бихме били по-щастливи и животът ни щеше да е изпълнен само с хедонистични преживявания във всички техни здравословни и не толкова форми. Но това не може да обясни защо някои пенсионери (все повече, междувпрочем) започват работа на свободна практика и защо някои късметлии от лотарията се връщат веднага на работа.

Уцелването на перфектния баланс между работата и личния живот, ако въобще нещо подобно съществува, не е задължително свързвано с преосмислянето на това кога, къде и как работим – това е въпрос на ЗАЩО работим. И означава да разберем източника на щастие, който може би не е толкова очевиден, но който се промъкна в полезрението ни в хода на пандемията.

Опитите да се открие по-добрият баланс между работата и личния живот си заслужават. Работата е последователно и положително свързана с нашето благополучие и представлява голяма част от нашата идентичност. Запитайте се кои сте вие и много скоро ще прибегнете към описание на това, което правите на работа.

Нашата работа ни дава чувството за компетентност, което допринася за благосъстоянието. Изследователите показаха не само, че трудът води до валидиране, но и че когато тези чувства са застрашени, ние сме особено привлечени от дейности, изискващи усилия – често някаква форма на работа, защото те демонстрират способността ни да оформяме средата си, потвърждавайки идентичността си като компетентни индивиди.

Изглежда дори, че работата ни прави по-щастливи при обстоятелства, когато предпочитаме да изберем свободното време. Този факт е демонстриран от поредица от умни експерименти, в които на участниците е предоставена възможността да изберат или да не правят нищо (просто да чакат 15 минути в стаята, докато експериментът започне) или да бъдат ангажирани (да вървят 15 минути до мястото, където ще се проведе експериментът). Само няколко участници са избрали възможността да бъдат заети, освен ако не са били принудени да излязат на разходката или не им е дадена причина да го направят (като им е казано, че на другото място има шоколад).

Въпреки това, изследователите са открили, че тези, които са избрали да вървят 15 минути, в края на експеримента са били значително по-щастливи от избралите да не правят нищо, независимо дали са били мотивирани от избора, от шоколада или от нито едно от двете. С други думи, това да бъдем ангажирани/ заети допринася за щастието дори, когато смятате, че предпочитате да бездействате. Изглежда, че животните инстинктивно разбират това. В експерименти, повечето от тях предпочитат по-скоро да работят за храната си, отколкото да я получат наготово.

 Евдемонично щастие

Евдемонизмът е начин на живот, при който има постоянен стремеж на човешкото същество към достигане на щастие на тялото и духа.

Идеята, че да работим или да влагаме усилия в изпълнението на дадена задача допринася за общото ни благосъстояние е тясно свързана с психологическата концепция за евдемоничното щастие. (повече информация можете да намерите на https://link.springer.com/book/10.1007/978-3-319-42445-3?view=modern&page=2). Представлява вид щастие, което извличаме от оптималното функциониране и реализиране на нашия потенциал. Проучвания сочат, че работата и усилието са в ядрото на евдемоничното щастие, обяснявайки онова чувство на удовлетворение и гордост, което изпитваме, когато приключим изтощителна задача.

От другата страна на баланса работа/личен живот стои хедоничното щастие, което се дефинира като присъствието на позитивни чувства, като бодрост и относителното отсъствие на негативни чувства като тъга или раздразнение. Знаем, че хедоничното щастие предлага емпирични психологични и физиологични ползи за здравето и че свободното време е чудесен начин за преследване на хедоничното щастие.

Но дори и в царството на свободното време, нашата подсъзнателна ориентация към заетостта се крие на заден план. Проучване от последните месеци заключава, че феноменът твърде много свободно време наистина съществува и че нашето субективно благосъстояние действително започва да спада ако имаме повече от 5 часа на ден свободно време. Дългите и безпроблемни дни, прекарани на плажа, очевидно не са ключът към дългосрочното щастие.

Това вероятно е обяснението защо някои хора предпочитат да полагат значителни усилия през свободното си време. Изследователите оприличават това на съставяне на емоционална автобиография (повече ще намерите на https://academic.oup.com/jcr/article/37/6/935/1868983?login=true), колекциониране на уникални, но потенциално неприятни преживявания – в тяхната крайност това може да са нощ в хотел, направен от лед или участие в състезание за издръжливост в пустинята. Хората, които участват в подобни форми на „свободно време“, обикновено говорят за постигане на лични цели, прогрес или акумулиране на постижения, всичко това все характеристики на евдемоничното щастие, а не на хедонизма, асоцииран със свободното време.

 Истинският баланс

Тази ориентация се вписва отлично в нова концепция в областта на изследванията на благосъстоянието: че богатото и разнообразно преживяно щастие е третият компонент на „добрия живот“, в допълнение към хедоничното и евдемоничното щастие.

В проучване направено в 9 държави, в което участват десетки хиляди човека, изследователите са открили, че повечето хора (над 50% във всяка държава) все още биха предпочели щастлив живот, типичен за хедоничното щастие. Около една четвърт предпочитат смислен живот, олицетворяван от евдемоничното щастие, а малка, но все пак значителна част от хората (около 10-15% във всяка държава) избират да преследват живот, богат на разнообразни преживявания, т.е. експериментален.

Имайки предвид тези различни подходи към живота, вероятно ключът към дългосрочното благосъстояние е да оцените кой стил на живот е най-подходящ за вас – хедоничен, евдемоничен или експериментален. Вместо да противопоставяте работата и живота, истинският баланс след пандемията е между тези три източника на щастие.