ПРЕГАРЯНЕТО КАТО ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФЕНОМЕН – СИМПТОМИ И РЕШЕНИЯ

Поредица: Прегаряне и стрес

Време за четене: 8 минути

За пръв път през 2019 год. Световната здравна организация официално признава прегарянето като състояние на „свързан с работата хроничен стрес, който не е овладян успешно“. Това не означава, че прегарянето е болест, от която страдате, като грипа например или пък състояние, свързано с психичното здраве, като например депресията. Прегарянето е начинът, по който описваме взаимодействието между специфичните условия на работното ни място и нашите индивидуални начини за справяне с тях.

Според психоложката Елена Турони от Клиниката по психични болести в Челси, Лондон, прегарянето е „комбинация от същността на работната среда и изискванията и към нас, от една страна и нашите взаимоотношения с нея, от друга“. Взаимоотношенията ни с работата обикновено са многопластови. Идентифицирането на отделните пластове, само по себе си, е трудна задача, но си струва да се направи.

Когато добре разберете себе си, изборът за това как да живеете живота си става много по- различен.

Кои са симптомите на прегарянето?

Работата може да е стресираща за всеки от нас, във всеки един момент. Всъщност, прегарянето представлява хроничен стрес, който не е управляван добре. Стресът от работата се просмуква и в останалата част от живота ни, поради което се чувстваме по-малко щастливи и продуктивни, дори и когато не сме на работа.

Добре всеки ден да наблюдавате следните четири индикатора.

Първият е сънят, който може да е „барометърът“, чрез който да измервате емоционалното си здраве. Смущенията може да се изразяват в трудно заспиване или пък в събуждане посред нощ от тревоги, свързани с работата.

Вторият важен период от деня е ранната сутрин. Ако още със събуждането си сте изпълнени с тревога и безпокойството ви се засилва с приближаването на работния ден, значи вероятно сте на крачка от прегарянето. Тревогата може да се прояви като усещане за свит на топка стомах или липса на каквато и да е мотивация да станете от леглото и да се приготвите за работа. Често ви преследват натрапчиви мисли за проблеми на работното място.

Възможно е подобни усещания на пръв поглед да не изглеждат свързани с работата, защото умът ни твърде добре се справя със задачата да намира обяснения и причини,  които ни устройват в момента: защо да не припишем чувството на досада на разхвърляната стая или пък на дъжда, или пък на това, че автобусът е закъснял? Разбира се, подобни причини може и да са валидни, но само ако са еднократни. Когато, обаче, чувството стане обичайно, време е да му обърнете по-специално внимание.

Трети индикатор. Представете си, че вече е вечер. Искате просто да се изключите и да релаксирате, като приготвите вечеря или погледате телевизия. Но все не успявате. Може би все пак трябва да си прегледате мейла или Слак съобщенията, или пък да свършите още малко работа;  мислите за висящи задачи не ви позволяват да се насладите на момента.

И накрая, интимните ви отношения също страдат от стреса на работа. Раздразнителността и избухванията са ранни признаци на чувството на преумора. Човек започва да се чувства неуверен в себе си и неспособен да се справи с предизвикателствата. Какви може да са симптомите: отговаряте по-агресивно на партньора си, децата ви дразнят и търпението ви съвсем се е изчерпало, чувствате се откъснати от най-близките си хора.

Какво може да направите, за да се справите с прегарянето?

В зависимост от тежестта на това, което човек изпитва, различни техники може да свършат работа – от повече грижа и внимание към себе си, през медитация до професионална терапия.

Като първа крачка, пуснете си майндфулнес медитация докато се разхождате, пътувате към работа (ако не работите от вкъщи) или дори по време на работа, докато си почивате. Ще намерите много безплатни ресурси и приложения за телефона. Тествайте триминутното пространство за дишане, което е много популярно и за което ще ви разкажем в следващата статия от поредицата ни. Съчетайте го с нещо, „хранещо“ душата, като  например чаша билков чай или любимото кафе.

Стресираните хора с претъпкани графици със сигурност няма да са фенове на идеята дори и за 3-минутна медитация през работно време. Но ако и вашата реакция е такава, време е сериозно да се замислите какво се случва. Три минути не са много време, нито пък чашата билков чай означава, че се глезим. Кратката разходка може да има същия ефект, но само ако и се отдадете напълно, а не се разхождате, без да забелязвате света около себе си, потънали в мисли за работата.

Стъпка две е съсредоточаването в момента (майндфулнес), което ще ви успокои, а това само по себе си е достатъчно. Но защо да не се възползвате и от другите предимства, като например да се отърсите от объркването, докато нещата постепенно се изясняват. Често проблемът е в това, че сте стресирани, но нямате представа какво всъщност се случва. Състоянието на майдфулнес ще ви помогне да успокоите съзнанието си, да погледнете на себе си и на проблема обективно, без да го оценявате.

Третата стъпка е да пристъпите към решаването на проблема, вече с по-спокойно съзнание. В идеалния случай с помощта на колега, мениджър или ментор. Може би с течение на времето ролята ви се е променило до степен, че е станала неуправляема или пък  амбицията ви е накарала да прекалявате с работата; или пък взаимоотношенията с колега или мениджър доста са се обтегнали.

Тези три стъпки са комбинация от грижа за себе си през целия ден, оценка на проблема и търсене на всички възможни решения, които да предприемете сами или с помощта на подкрепящ работодател.

Но ако все още се чувствате по същия начин?

За да илюстрираме комплексната природа на взаимоотношенията с работата, нека да опишем въображаема персона. Нашият герой е израснал в семейство, в което родителите непрекъснато са изисквали от него високи постижения, но никога не са били доволни. Вече като възрастен човек, той несъзнателно репликира ситуацията, като избира изключително амбициозни работни среди във високо конкурентни организации,  експлоатиращи нуждата на служителите да се справят отлично във всяка ситуация. И какво се получава? Една ужасна, токсична комбинация, при която се активира травматично неосъзнато преживяване от детството, което кара човек интуитивно да избира работна среда, която по някакъв начин е в синхрон с него.

Причината, подхранваща подобна ситуация най-вероятно няма да бъде открита без професионална подкрепа. Обаче, тук често се намесва стигмата върху хората, които търсят професионална психологическа помощ или терапия. Една от бариерите е схващането, че ако човек има нужда от терапия, значи по някакъв начин се е провалил или нещо с него не е наред. Но в последните години и особено в КОВИД-19 реалността, терапията вече се възприема като начин за поддържане на психичното здраве, по същия начин, както упражненията и храненето поддържат тялото във форма.

Да потърсите професионална помощ може да е трудно начинание, понякога притеснително. Не е лесно и да изберете подходящата за вас терапия или терапевт. Бъдете прагматични, започнете като проучите сами кои терапии за какъв тип проблеми са подходящи. След това се огледайте по-добре. Поискайте среща с различни терапевти или пък говорете с тях по телефона, преди да вземете решение. Не се чувствайте принудени да се ангажирате, докато не откриете някого, с когото наистина си допадате.

Фактът,  че не харесвате работата си, взаимоотношенията ви с нея са сложни и непрекъснато сте загрижени какво се случва, може да предизвика хроничен стрес, който лесно да се трансформира в прегаряне.

Времето, което ще отделите да помислите и да потърсите начини да бъдете по-щастливи на работа в никакъв случай няма да е загубено.