СВЕТОВНИЯТ ДОКЛАД ЗА ЩАСТИЕТО РАЗКРИВА ПОВЕЧЕ ТЪГА И ПОВЕЧЕ ДОБРОТА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА ОТ КОВИД-19

Поредица: Щастието

Време за четене: 5 минути

Глобалното проучване на субективното чувство за благополучие разглежда как са се променили психическото здраве и поведение по време на пандемията.

Когато се случват големи катаклизми – войни, пандемия, стрелби, световният оптимизъм клони към обръщане на общественото внимание към всичко добро, което още съществува: героични борци, работещите на първа линия, предоставящите грижи и подкрепа. Но дали всъщност просто не се самозалъгваме?

Не и ако Световният доклад за щастието 2022 (https://worldhappiness.report/ed/2022/) може да послужи като индикатор. Въпреки че пандемията със сигурност предизвика разделение, то тя също така предизвика и значимо повишаване на помощта, дарителството и доброволчеството в света, толкова голямо, че изследователите го нарекоха „пандемия на благотворителността“.

„Всички трябва да се надяват, че пандемията на благотворителността ще просъществува дълго след КОВИД-19. Ако остане устойчива, тази вълна от доброта дава основание за надежда и оптимизъм в свят, който се нуждае и от двете“, казват изследователите.

Световният доклад за щастието е базиран на изследване на Галъп, в което участват около 1000 човека от държава, от почти 200 страни, всяка година. Ключовият въпрос, използван, за да се изработи класацията на най-щастливите страни в света, кара хората да оценят живота си като цяло в скала от 0 до 10, от възможно най-лош до възможно най-добрият. Тази година България е на 85-то място, след Армения, Таджикистан и Непал и преди Либия, Индонезия и Брега на Слоновата Кост. Нашата съседка Румъния заема 28-мо място, Косово – 32-ро място, Сърбия – 43-то място, Гърция – 58-място.

10-тте най-щастливи държави (подредени от първо към десето място) са: Финландия, Дания, Исландия, Швейцария, Нидерландия, Люксембург, Швеция, Норвегия, Израел и Нова Зеландия.

Световното проучване на Галъп задава и въпроси дали хората са помогнали на непознат, дали са направили дарение или са свършили нещо като доброволци през последния месец. Според Доклада, пандемията на благотворителността започва през 2020 год., с все повече, хора, помогнали на непознат в сравнение с предходните няколко години. Броят продължава да се увеличава през 2021 год., заедно с този на хората, направили дарение или извършили благотворителен акт. Сравнявайки няколко предходни на пандемията години с 2021 год., средният брой на хората на държава, които са направили дарение се е повишил от 30% на 37%, докато доброволчеството е пскочило от 19% на 23%, а помощта на непознат от 48% на цели 69%. Тенденцията е още по-впечатляваща, като имаме предвид, че преди 2020 год., благотворителните дарения са били в дългосрочен спад в световен мащаб.

Поведението на доброта и взаимопомощ се е увеличило във всеки регион на света, от Северна Америка до Югоизточна Азия, от Средния Изток до Северна Африка. Това увеличение е особено високо в места, които преди са изоставали от про-социалното поведение, като например страните от Източна Европа.

Докато добротата се увеличава през 2020-2021 год., хората по целия свят не са станали по-малко удовлетворени, според техните оценки за живота като цяло. Изследователите предполагат, че е възможно глобалната вълна на загриженост да е послужила като щит за нашето благополучие по време на пандемията.

„Тъй като това понякога идва като изненада, има бонус за щастие, когато хората имат шанс да видят доброто на другите в действие и сами да бъдат полезни“, казват изследователите. Няколко проучвания, направени по време на КОВИД-19 подкрепят подобна интерпретация, откривайки, че да помагаш на другите, да предлагаш подкрепа и да извършваш доброволчески дейности повишава позитивните чувства на хората.

Не всички изводи от Световния доклад за щастието са толкова вдъхновяващи. Например, изпитвали сме повече тъга и много хора споделят, че могат да разчитат на все по-малко и по-малко хора с течение на пандемията. В съответствие и с други проучвания, изглежда, че за младите хора времето на пандемията е много по- трудно, в сравнение с по-възрастните и младите споделят повече негативни емоции.

Но напоследък определено има знаци за възстановяване. Докато хората (особено жените) са по-тревожни и стресирани през 2020, положението през 2021 год. е доста по-оптимистично. И преминавайки през всичко това, ние все още успяваме да имаме и позитивни моменти – няма разлика в броя на хората, които казват, че са имали поводи за смях и радост или пък са научили нещо интересно предходния ден.

Нищо от това не означава, че трябва да неглижираме екстремните трудности и неравенство, с които хората се сблъскаха по време на пандемията. Изследването признава, че портретът, който рисува е вероятно малко по-розов от действителността, благодарение на необходимостта от използване на повече телефонни, отколкото персонални интервюта. Това може да означава, че просто не е достигнато до населението, което беше най-силно ударено от пандемията: живеещите в старческите домове, бездомните, родителите, които са толкова изтощени, че не са си вдигнали телефона.

Но, както и в 2020 год., историята, поне тази, която разказват данните, с които разполагаме, е историята на жизнеустойчивостта. С малко помощ един от друг,  може би сме по-силни и по-приспособими, отколкото си мислим.