Разсейването отвлича вниманието от това, което се предполага, че трябва да правим. Понякога може да е под формата на приятна пауза, прекъсваща работата или пък среща, която няма как да откажете. Разсейванията се предизвикват от липсата на внимание, липсата на интерес към обекта на вниманието или интензитет, новост и привлекателност на нещо друго, извън обекта на внимание, който обикновено е работата ни.
В резултат, средностатистическият човек поглежда телефона си между 200 и 500 пъти дневно, хората непрекъснато проверяват мейлите си, социалните медии и новините, а често липсата на фокус и ангажираността с няколко задачи едновременно довежда до посредствени резултати.
Когато човек измести фокуса си от това, което прави в момента, се случват няколко неща:
1. Първото е известно като „остатъчно внимание“
2. Второто е сравнително новата концепция за дигиталната деменция
3. И третото е т.нар. когнитивна честотна лента, която представя обема на уникалния когнитивен капацитет на човека
Остатъчното внимание* представлява степента, до която вниманието на човека е само частично фокусирано върху това, което прави (задача или общуване), защото предходно действие взе още заема част от неговото внимание. И по-точно, тази предходна дейност е останала активна в работната памет и продължава да отвлича вниманието, независимо, че човек вече е ангажиран с нещо друго.
Дигиталната деменция е термин, предложен от невролога Манфред Шпитцер. Когато прекалим с използването на технологиите, губим някои от когнитивните си способности, също, както се случва и при хората, страдащи от наранявания на главата, психични болести или претърпели мозъчен удар. Щпитцер коментира, че хората, които изцяло разчитат на технологиите са изложени на риск от влошаване на мозъчни функции, като напр., краткосрочната памет. Той също така предполага, че прекалената употреба на технологии негативно влияе и върху пътищата в краткосрочната памет.
Когнитивна или ментална честотна лента, известната още и като ментално пространство, е капацитетът ни да обръщаме внимание, да вземаме правилни решения, да следваме плановете си и устояваме на изкушенията. Тя е максималното количество възможност за мислене, на разположение на индивида за единица време.
