Навиците

Как работят навиците?

В своята книга „Силата на навика“, Чарлз Дюхиг определя процеса на формиране на навика в мозъка ни като ТРИСТЕПЕНЕН ЛУПИНГ.

Първо, има УСЛОВЕН ЗНАК, който казва на мозъка ви да премина в автоматичен режим и кой навик да ползва. Почти всяко нещо може да бъде условен знак – от визуални знаци, като напр. бонбони или телевизионна реклама, до дадено място, време от деня, емоция, последователност от мисли или компанията на определени хора.

След това идва РУТИНАТА, която може да бъде физическа, умствена или емоционална. Рутината може да е изключително комплексна или фантастично обикновена (емоционалните навици, напр. се измерват в милисекунди).

И накрая следва НАГРАДАТА, помагаща на мозъка ни да прецени дали този специфичен лупинг си струва да бъде запомнен и в бъдеще. Наградите варират от предизвикващи физически усещания – като напр., храна, до емоционални – чувството на гордост, придружаващо похвала и пр.

С течение на времето този лупинг – условен знак- рутина-награда; условен знак-рутина-награда все повече и повече се автоматизира. Условният знак и наградата се преплитат, докато се появи мощно чувство на очакване и страстно желание. Страстните желания са мотивиращата сила, която стои зад всеки навик. Без определени нива на мотивация – без страстно да желаем промяната – нямаме причина да действаме. Вие не искате да включите телевизора, а да се забавлявате. Всяко страстно желание е свързано с желанието да променим вътрешното си състояние. Условните знаци са безсмислени, докато не ги интерпретираме. Мислите, чувствата и емоциите на наблюдаващия са това, което трансформира условния знак в страстно желание.

В своята книга „Атомни навици“ (Atomic Habits), Джеймс Клиър представя друг поглед върху процеса: изграждането на навик може да бъде структурирано в ЧЕТИРИ основни стъпки: условен знак, страстно желание, отговор и награда, които са малко или много сходни с процеса, описан от Чарлз Дюхиг.

Ако знаете как работят навиците и как е структуриран лупингът им, ще ги контролирате доста по-лесно.

Навиците никога не изчезват напълно. Те са закодирани в структурата на мозъка ни и това е голямо предимство за нас, защото би било ужасно ако след всяка ваканция трябваше да си припомняме как се шофира. Проблемът е, че мозъкът ни не може да направи разликата между добрите и лошите навици и ако имаме лоши навици, те винаги ще ни дебнат някъде там, изчаквайки да се появи условният знак и свързаната с него награда.

По този начин се създават и новите навици – като ги свържем с условен знак, рутина и награда и след това култивираме страстното желание, което да задвижи лупинга.

ЗАЩО МАЛКИТЕ НАВИЦИ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ

Подобряването с 1 процент не е особено забележимо – понякога дори въобще не можем да разберем, че се е случило, но в дългосрочна перспектива може да има голям смисъл.

Ако всеки ден ставате с 1% по-добър в продължение на една година, ще приключите 37 пъти по-добри. И обратното, ако всеки ден в продължение на една година влошавате навиците си, на практика ще приключите на нула. Това, което започва като привидно малка победа или незабележимо временно влошаване, се акумулира в истински значим резултат.

1% ПО-ДОБРИ ВСЕКИ ДЕН
1% по-зле всеки ден в продължение на година. 0.99365 = 00.03
1% по-добре всеки ден в продължение на година. 1.01365 = 37.78

Ефектът от навиците ви се мултиплицира всеки път, когато ги повторите. Малка промяна в ежедневните ви навици може да насочи живота ви в съвсем различна посока. Избор, който е с 1% по-добър или по-лош може да изглежда незначителен в момента, но с натрупването на моментите, съставляващи живота ни, тези избори определят разликата между това, което сме и това, което бихме могли да бъдем.

Успехът е продукт на ежедневните ни навици, а не на еднократните трансформации в живота ни.

This website uses cookies and asks your personal data to enhance your browsing experience.
This website uses cookies and asks your personal data to enhance your browsing experience.