Щастието предлага безброй награди, не само за щастливия човек, но и за семейството му, колегите на работа, общността и обществото.
Проучванията показват, че стремежът към щастие не само кара човек да се чувства по-добре, но също така повишава неговата енергия, креативност, имунната система, подобрява взаимоотношенията, повишава производителността на работа и дори води до по-дълъг живот.
Щастието е Свещеният Граал, „смисъла и целта на живота“ и както казва Аристотел „обхваща всичко, което е цел и край на човешкото съществуване“.
Аристотел още пише, че щастието е „израз на душата в дадено действие“, Фройд отбелязва, че е въпрос на любов и работа, а Шулц го нарича „топло кученце“.
Въпреки най-различните определения, повечето от нас са наясно какво представлява щастието и какво означава да си щастлив. Не можем точно да го дефинираме, но винаги знаем, когато го срещнем.
Щастието е радостта, целостта, благосъстоянието, комбинирани с усещането, че живеем добре, че животът ни е изпълнен със смисъл и си струва да се живее (Соня Любомирски, „The How of Happiness“)
Академичните изследвания предпочитат термина субективно благополучие (или само благополучие), защото звучи по-научно и не носи бремето на векове исторически, литературни и философски текстове. Но е добре да отбележим, че „благополучието“ е по-широк термин, по- холистична конструкция от „щастието“, като обхваща физическото и психическото здраве на човека, в допълнение към емоционалното благополучие.